+359 898 564 966

+359 898 603 636

гр. София, бул. „Александър Стамболийски“, N 24, ет.3, ап.7

Правни статии

Извеждане на наемател от имот след прекратяване на договор за наем

Извеждане на наемател от имот

Извеждане на наемател от имот е често срещан правен проблем, когато след прекратяване на договора за наем наемателят отказва да освободи жилището. В тези случаи наемодателят има конкретни законови възможности за защита на правата си. В настоящата статия разглеждаме законния ред за опразване на имот и често допусканите грешки.

Често след приключване на наемните отношения и  прекратяване на наемния договор се случва така, че наемателят отказва да напусне жилището, което е обитавал. Използва аргумент, че предоставеният при сключване на наемния договор депозит му дава възможност да остане още месец или повече /колкото е предплатил/ и решава въпреки волята на своя вече бивш наемодател да продължи да държи жилището.

В тези случаи често наемодателите под афект прибягват до подаване на жалби в полицията, смяна на ключалки, изнасяне на багажи, промяна на партиди на ток и прекъсване на електрозахранването.  В такива случаи ние не съветваме наемодателите да извършват подобни действия, тъй като те най – често биха се тълкували като самоуправство, което е наказуемо по смисъла Наказателния кодекс.

Гражданско –процесуалния кодекс, чл. 310, ал.1, т.2  урежда бързо производство по опразване на наети и заети за послужване помещения, което дава възможност по законов ред наемодателят да приеме обратно владението на собствения си имот. Искът се подава в районния съд. За да е изпълнен фактическия състав на горецитираната норма, съдът ще изследва имало ли е действително наемно правоотношение или такова по заем за послужване, тоест на какво правно основание държателят – наемател или заемател държи имота, дали договорът е развален /прекратен при спазване на законовите изисквания, както и дали след валидно прекратяване на правоотношението наемателят или заемателят продължава да държи чуждия имот, вече без валидно правно основание. Ако се установят тези обстоятелства, районният съд в кратък срок се произнася със сила на пресъдено нещо за опразване на имота от наемател.

Често, освен претенцията за опразване на имота, наемодателите имат основание да търсят по съдебен ред заплащане на определени суми – месечни наемни вноски, консумативи, обезщетения и други. Нашият съвет е това да се направи в отделно съдебно производство, а не в производството по чл. 310. ал.1, т.2 ГПК, тъй като облигационните претенции биха забавили бързото производство и постигането на  целения резултат в кратки срокове.

След влизане в сила на съдебното решение за опразване на помещението, наемодателят със съдействието на частен съдебен изпълнител осъществяват изпълнение на съдебното решение и „изкарват“ по законов ред наемателя от имота. Всички други действия се считат за незаконосъобразни и нерегламентирани и е препоръчително наемодателите да се въздържат от тях.

Автор:

адв. Радостина Дончева

Адвокатска Кантора "ДОНЧО ДОНЧЕВ § РАДОСТИНА ДОНЧЕВА"

@ Всички права запазени.

Търсачка

Онлайн консултации

При нужда от правен съвет, разяснения на юридически въпрос, коментар на казус или получаване на правна информация може да изпратите запитване.

Последвайте ни

Edit Template

Адвокатска Кантора
ДОНЧО ДОНЧЕВ §
РАДОСТИНА ДОНЧЕВА

Професионални правни услуги в областта на търговското, гражданското, административното и трудовото право.

Свържете се с нас

2025 © Адвокатска кантора "Дончо Дончев & Радостина Дончева" | Всички права запазени.