По принцип собственикът на земята е собственик и на всичко върху нея - постройките и насажденията,което всеки адвокат ще ви каже. Ако собственикът изгради постройка върху своя имот, не говорим за право на строеж, защото така той упражнява своето право на собственост, включващо в себе си като елемент още две ограничени вещни права, които могат да се преотстъпват на трети лица - правото на ползване и правото на строеж.
Правото на строеж представлява юридическо разделяне на собствеността върху терена от собствеността на постройка върху него. То се учредява винаги в полза на лице, което не е собственик на земята. Право на строеж, а изобщо - законно строителство, се осъществява задължително в строителните граници на населеното място в съответствие с нормативните изисквания и приетите градоустройствени решения.Нормативно е уредено в чл. 63-67 от Закона за собствеността.Правото на строеж включва няколко самостоятелни права, които адвокатът не бива да забравя:
1/Право да се построи сграда в чужд имот.Това създава ограничения на собственика на терена да допусне самото извършване на строителството в имота си.Веднъж изградена постройката, ако тя бъде съборена (поради земетресение например), суперфицията дава на носителя си правото отново да я изгради в същия вид и със същото предназначение. Освен класическото съдържание на суперфицията (право да се построи сграда в чужд имот), до същия ефект се стига и когато собственикът на земята прехвърли собствеността на вече изградена постройка, съответно - на част от нея. В такъв случай обаче се прехвърля и съответна идеална част от правото на собственост или от правото на строеж върху терена.
2/Право да се придобие изключително право на собственост върху постройката
Както беше посочено, това е изключение от правилото, че собствеността върху построеното следва собствеността върху земята. При това тази собственост върху постройката е пълна и не поражда съсобственост между носителя и учредителя на суперфицията. Но все пак при продажба на трето лице се изисква спазване на процедурата по чл. 33 от Закона за собствеността,което не трябва да се забравя от адвоката.
3/Право да се използва чуждата земя.
Собственикът на терена търпи ползването му в рамките на потребностите за извършване на строителството и за преминаване.
4/Право на разпореждане и наследяване.
Друга важна характеристика на правото на строеж, с която адвокатът трябва да се съобразява е, че то не се дава с оглед на личността, т.е. суперфицията не е лично право. Това дава възможност, от една страна, носителят му сам да го отчуждава, а от друга - да се наследява, което при личните права, като правото на ползване, е недопустимо .